Часът е пет
и слънчев пламък
пропъди сумрак мразовит,

          Зададе ли се 24 май, все си мисля за буквите и магическите символи. Вятърът ще издуха прахта на времето, но белезите на човешката реч и мисъл ще останат. Защото духът човешки е над всичко, буквите и знаците са безсмъртни.
........

Яхнат от дявола, вятърът стене
сякаш е вълк единак.
Нощ над смълчаните къщи се стели –

Защо ли луната на покрива легна?
Тъй близо до мене!
           Ръка да протегна,

Тревите проскърцаха в миг приглушено –
в ливадите кой се прокрадна?
Потече в кръвта ми копнежа вълшебен,

Слънцето
                целуна
                              хоризонта.

От изток зората запали пожара
на утрото
         в хладна топола,

На изток мъглата,
                        обгърнала с пояс
снагата на голите чуки,

Моят ден е утро свежо,
звън на празнична камбана,
детски смях и поглед нежен,

 
                             Самотна гара.
                  Чаша чай и ароматна пара.