Моята сестричка пита:
     - Батко, що е туй визитка? Днеска чух да казва татко, че визитата му кратка е била при чичо Тони, който май е грипно болен.
     - Моята сестричка малка е голяма закачалка. Не оставя ме на мира. Отговор на край намира:
     - Ще ти кажа птиче волно! Татко визитира болни. Посещава ги, преглежда, даже вдъхва им надежда. И успешно ги лекува. Затова недей умува!
     Но сестра ми не мирясва. Тя с въпрос отново блясва.
     - Мама каза, кака Лидка си направила визитка. Тя не посещава болни, нито пък е грипно болна. Като личен лекар татко визитира дълго, кратко. А защо на кака Лидка е притрябвала визитка? Ти кажи ми, бате Митко!
     Ох, започвах аз да пъшкам. Нямаше къде да кръшкам.
      - Слушай, малка любопитке! Запомни, че е визитка картичката и с адреса, с името й – стюардеса Лидия Карапанова. Я почни игричка нова!
      - Батко, ти си страшно умен и разбираш много думи. А визитка и аз имам – снимката ми най-любима. Напиши ми на портрета Карапанова Венета!
      Аз я гледам и немея. Иде ми да полудея.
      Тази наша любопитка има вече и визитка.

                          
                       (Из „Здравей, хлапе!” Книга втора - приказки)

За визитката имам предвид:))
Много е сладко! Напомня ми на Гъбарко и други приказки от детството ми:))
Пиши! Занимателни са за четене:)

Svoboda, благодаря ти:-)