Зная, искрите са дяволи в ада на огъня,
мене обжарил,
огън божествен, запален отдавна сред онгъла
в дните пожарни.
        Ех вие, дяволи, огнени дяволи!

Мургави българи дели славянки залюбвали
в нощите будни.
Огън разискрял простора и влюбени славеи
пеели сутрин.
        Ех вие, дяволи, огнени дяволи!

Рогове свирели. Цвилели плахо жребчета
там край конете.
Огън в аула превръщал момите, момчетата
в млади поети.
        Ех вие, дяволи, огнени дяволи!

Светят искриците палави, мънички дяволи
с пориви бесни,
сетят в тополите дели и в стройните явори,
в моите песни.
        Ех вие, дяволи, огнени дяволи!

-----------
Епод – вид лирическо стихотворение, в което дълъг стих се редува с кратък

                                                             „Панагюрски напеви”, 2006 г.