Нарисува Леонардо
                                                            жълта птичка.
                                                          И тя в миг запя.
         ...Пееше сърцето на Леонардо.
         Птичката прелетя през годините. Пееше за космически измерения и оптична поезия, за дълбочина и пространственост на живописта. Нейната песен разбраха художници и инженери, скулптори и строители, архитекти и изобретатели, поети и музиканти.
         ...Живее Леонардо в „Мона Лиза” и „Светото семейство”, в „Тайната вечеря” и „Благовещение”. Пее и днес неговата птичка като божие чудо, докоснато от съвършенството.

                                                            Жълта птичка,
                                                            жар-жълтичка.
                                                 Слънце в шепата на гения.
           ...Гуша жълтото перце от пролет до есен и то ми свети зиме.
           Грее в очите ми жълтичко пламъче и се радвам на красотата.

(Из „Авлига в дланите на светлината” 2007 г.)