Дворец на душата
разтваря вратата
и влизат придворни и шут.
И всеки се кланя
тъй както и лани,
а шута се прави на луд.

И всеки е влюбен,
забавен и умен,
а смее се топлия мрак.
И всеки напира
насред панаира
да зърне кралицата пак.

Усмивка приветна
и поза кокетна,
атлазеночер жартиер,
лукаво поглежда
и стопля с надежда
и тъмночервено бие.

Че флирта обичат
жена и момиче,
и въздрастна дама дори,
когато душата
разтваря крилата
в любовни огньове гори.

             /Из „Мелика”, 2005 г./