Прочетен: 1450 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 07.02.2008 08:58
Не чуваш ли нощем на музика нежна
вихрушката цветна, дошла с пролетта?
Тя, мое момиче, ми носи надежда
и синьо небе. С кукувичата прежда
и с жълто глухарче при мен долетя.
Под моите пръсти запяват звънчета –
камбанки на момини бели сълзи,
потропват копитца на малки жребчета
и носи се шепот на мили момчета
с любимите нощем под бели брези.
Мелодия чудна, потайно вълшебство,
събужда заспалия призрачен град
с тъгата по моето приказно детство,
достойно и гордо със славно наследство.
И чувствам се бодър и силен, и млад.
В кръвта ми препускат коне средногорски
и светла ечи Панагюрската нощ.
А в името мое ревът черноморски
с горчивия привкус на нивите полски
печат е за мъдрост и огнена мощ.
О, мое момиче, не чуваш ли, тръпнат
в очакване нежно и наште души?
Сърцето не спира да плаче и шъпне,
а птицата в него се в музика къпе.
Но мога ли с нея любов заглуши?
„Панагюрски напеви”, 2006 г.
