Какво е дом без къшей хляб?
Очи- дълбоки езера,
пред прага - плачеща зора
и няма скръб край стар долап.
Какво е къщата без хляб!

Какво е храм без Бог - баща?
Духът витае омерзен.
Синът блуждае принизен,
а Ева чака грях в нощта.
Какво е къща без баща!

Домът какво е без жена?
Безплодна нива, леден хлад,
угаснало огнище, глад
и стон на голата стена.
Пустее къща без жена!

Домът е хляб и храм, и зов,
и детски смях, обреден съд,
за блуден син - бленуван кът,
спокоен сън и порив нов.
Домът е нашата любов!
                 
                  /Из „Мелика”, 2005 г./

Разкошно е казано!
Това е едно от любимите ми стихотворения от стихосбирката, която ми подари! :)
Имам си го и в моя блог, нали знаеш ;)

Сърдечни поздрави от мен! Всичко добро :*

:-) :-) :-)

Много уютно! Прекрасно! :)

:-) :-)