Есента отнесе радост,

огън догоря.

Зимата дойде и младост

в спомен оживя.

 

Пролет иде. Да я срещнем

всеки помъдрял.

Да откъснем с длан гореща

от люляка бял.

 

И да помним, ако нощем

чезнем сред печал,

в самотата с нас е още

и люляка бял.

           /Из „Мелика”, 2005 г./
          

Браво!

Благодаря:-)

Усмихнат ден Eien:-)

че ми е трудно да мисля за пролетта...
обаче, твоят стих ме стопли, картината оживя
пред мен и сега, наистина, ми е по-добре!
Благодаря!

:-)

..... Много ми харсва..... ! Поздрав! :)))))

Благодаря:-)