Гали ме с ръце – разтопена стомана,
жигосвай плътта ми, потръпваща в здрача!
Загръщат ни преспите, скоро навяни,
и пари копнежът, отдавна очакван.

Стопи се и залезът в сенки и пламък.
Забравили студ и разделното време,
в короната зала на снежния замък
танцуваше с вихрите в сладостен шемет.

Лишена от въздух в гореща целувка,
изпълвам устата ти с вкус на снежинки,
изгубвам се в тебе и твойте милувки
и пия от свежия дъх боровинков.

Потъвам в очите ти, в твоите устни,
в ръцете ти ставам на две половинки.
Ухае запялата топла и вкусна
любов – тишина като дъх боровинков.

               „Панагюрски напеви”, 2006 г.