Чик-чик чуруликат и викат на двора

и нещо поделят наверно,

в небето политат и там също спорят

и връщат се косове черни.

На двора под ореха млада лозница,

простряла филизите дълги,

примамливо чака орляка от птици,

ухание сладостно бълва.

Под ореха – пълно с листа пожълтели,

черупки, разкъсани чепки.

Животът е щедър и гроздове цели

дарява с препълнени шепи. 

А в кацата мътна е още ширата,

но сладка и сладко упойва.

В изминатото грозде проблясва зората,

звъни в песента на косойка.

Разбираш – октомври дошъл е в оврага

и грее усмихнат простора,

а есенно слънце наднича на прага

и вика заспалите хора.

Градът се буди от сън махмурлия,

че снощи пирува богато,

разчупва зората, замезва с туршия