Запалено, кротко кандилото свети
и бди Богородица в мрака.
Дошивам последната буква пресвята,
Че знамето всички очакват.
Разгънах го снощи и радостен пламък
огря кадифето – жарава.
Зеленото блесна сред сърмена рамка,
облъхна ме тучна морава.
Започнах когато на Мареш хорото
се виеше там край реката.
Тогава оставих четмото, писмото
И хванах гергефа, иглата.
Започнах везмото, а вънка цъфтяха
игликите жълти в лехата
и сиви гугутки при тях долетяха,
а още бе снежна водата.
В потока на моите чувства се вляха
априлските свежи простори.
Над моите пръсти звездите изгряха
и златният лъв проговори.
Среднощ е. Светликът бързо догаря –
ще трябва, комай да побързам.
Войводата утре ще дойде. Изгаря
ме с поглед и почвам да зъзна.
Какво е душата ми, още не зная,
но пърха в сърцето ми птиче.
Със сърмата шия, а тръпна в омая
тъй, както е с всяко момиче.
Ще дойде зората! Дочувам камбани.
Стани, Панагюрище мое,
че знаме понесла, от бунта призвана,
ще бъда Княгинята твоя!
„Панагюрски напеви”, 2006 г.
прекрасни, приказни светове са твоите!
благодаря ти!
Аватара е мое дело - сама съм го рисувала:-)
4udesen stih!