Нощта ме застигна,
когато изригна
вулканът
           на силния дъжд.
Преди да извикам,
се капки взривиха
в стъклата 
           почти изведнъж.

Небето заплака
и лееше мракът
стотици
           кубици вода.
Но знаех, морякът
на себе си чака,
когато
           го стигне беда.

Набързо прането
прострях на въжето.
Балконът
           разпери платна.
И без да заплача,
преплавах през здрача
последната
           мощна вълна.

Гордеят се двама –
и татко и мама
с безстрашния
           свой Робинзон.
А аз си мечтая
кога ли накрая
ще литна
           с въздушен балон?

 /„Здравей, хлапе!”, 2008 г. – книга трета – стихотворения за деца/

4udesno e!!!!! i v nego mal4ugana tolkova vaztorjen i gord sas sebe si:)))))))))))
Mnogo usmivki mi nosqt Va6ite stihove za desa:)!
4ist,po detski,da Vi e denq!:))))))))))

Усмихнат месец:-)

Честита книжка!

Благодаря:-)

Много хубаво стихче :)

Благодяря за усмихнатите думи:-)

Щастлива седмица:-)

МНого е хубаво този стих!!! :)

Благодаря ви:-)