Пожарът на залеза гасне
в прозирния скут на мъглата
сред траурни песни, подвластни
на вечния ход на съдбата.

Мъглата е къдрава, свежа
и в охра трепти синевата,
запазила спомена нежен
за жълти поля в маранята.

Мъглата пристъпва смутена
и вятър пълзи в тишината
през тайнствена сянка, родена
от страстния зов на душата.

Намята нощта пелерина –
мъглата сгъстена, гореща.
Суетна, мечтата замина
на тайно уречена среща.

Предутринен, здрачът сивее,
мъглата от нежност се носи,
росата надежда копнее,
очаква нозете ми боси.

               /Из „Мелика”, 2005 г./                 

Нека светлината на неговото воскресение да дари живота ви с много топлина, нежност и разбирателство. В къщата ви винаги да има здраве и любов! И нека възкръсне във всяко сърце Божият мъдър и свят благослов - вяра, надежда и силна любов!

И аз ще вървя, така, боса, до извора на слънцето...

Воистина воскресе!

Много весели и цветни празнични дни ви желая:-)

Много светлина, топлина, вдъхновение:-)