В природата първична
и песен лирична
убежище търся сега.
Природата дива
във мене е жива
далеч от суетна тъга.

На сънна поляна
прегъвам коляно
в тревата на млада гора.
Поточе ромоли
и грее простора
сред позовобледа зора.

И страстите хорски
в дола средногорски
се давят във бистри води.
Край лагерен огън
сърцето ми може
да плаче и песни реди.

С душата намирам
утеха в ефира
и воля да бъда щастлив.
В очната лира
първично прозира
дъхът ми свободен и жив.

                    /Из „Мелика”, 2005 г./