Зададат ли се майските празници, в Панагюрище започва голямото чистене.
.............................................................................
          Голямото чистене олицетворява победата над студа, над зимата и злото. Чрез него се освобождава пролетта и се благославя бъдещата реколта. 
          Отминаха тържествата в началото на май.
............................................................................
          Зададе ли се 24 май, все си мисля за буквите и магическите символи. Вятърът ще издуха прахта на времето, но белезите на човешката реч и мисъл ще останат. Защото духът човешки е над всичко, буквите и знаците са безсмъртни.
.............................................................................
          И за смисъла на наименованията на буквите си мислех. Преведени чрез чувашки език и подредени в свързан текст, те гласят:
          Аз букы – Помни буквите!
          Веде глаголи – Разбирай думите!
          Добро есть живете зяло земля – Добро е да се живее твърдо на земята!
          Иже како людие мислите наш он покой – Това като, хора, мислите, наше е успокоение.
          Рци слово твърдо – Изричай словото твърдо!
          Ук фрът херъ отъ ща ци чръв ша еръ ерь ери – Лети, хвърчи, колебай се, върви, расти, побеждавай, /ти/ червей /или/ планина! Мъжът, юношата, мъже!
          Ят йенсь йонсъ – Слава, напред!
          Мислех си тези дни за славянските наши букви, защото са велико чудо. Чудех се и на магическите знаци, оставени от човешка ръка върху предмети като просфорник или алмадела.  Че просфорник и алмадела се спотайват някъде из старата къща, отдавна подозирах и тайно ги търсех. За младите, които не знаят, ще поясня, че просфорникът е дървен печат с изобразен върху него кръст и буквени съкращения, който се отпечатват върху обреден хляб, а алмаделата е плочица с магически знаци за призоваване на ангели. 
          Припичах се мързеливо на майското слънце в двора, а жената и кучето ровеха в зимника на старата къща. По едно време гледам – кучето мотае в зъби малка платнена торбичка. Щом го извиках и я донесе, че така съм го научил – да донася, а не да изнася от дома. Отворих я и гледам – бабините чапрази. Наследство! Има да се гизди нежната ми половинка!
          Мързелът ми се изпари. Добре че дойде Голямото чистене, та се явиха. И не само те. Влязох в избата и затършувах и аз. Кросно, нищелки и масури, все чаркове от маминия стан за тъкане на домашни черги и пътеки. Хоп! Изскочи дядовото дървено павурче – плоска за ракия. Ето я и сакавицата за кисело зеле Тук е буталото за биене на масло. И празният иконостас. Май не е празен. Пъхам ръката си в отвора за кандилото и изваждам просфорник. Алмаделата сякаш изскочи сама. Залепена за ръката ми като локумена вафла. Върху нея магически знаци, колкото са кръстчетата на седмица спатия. Разгледах ги внимателно, опипах восъчните вдлъбинки и разбрах, че ще се справя.
          Помогнах на жената по-бързо да разчистим, после да се изкъпем и тя, уморена и доволна от мен, да заспи. Останах буден и залових за работа.
          Поне трябваше да опитам.
......................................................................................
          Че притежавам свръхсетивно възприятие, което някои наричат шесто чувство, бях установил по време на игра на карти. Не с всеки се получаваше, но когато партньорът бе от моята зодия, връзката винаги се установяваше. Особено с жената. Ако се съсредоточим добре, насочваме мислите си един към друг и се разбираме без думи. Все си казваме: „взе ми думата от устата!”
          Запалих четири свещи на четирите края на квадратното килимче и седнах между тях. Алмаделата поставих пред кръстосаните си крака и приковах поглед в нея. От дългото взиране главата ми се замая и погледа ми се замъгли. Усещах човешката си обвивка като кутия за съхранение на енергия. По гръбначния  ми стълб тя се издигна нагоре и свръх сетивното ми възприятие се превърна в средство за комуникиране в космическото пространство.
          Повиках го и Ангелът се появи.
          Какъв ти ангел! С мама седяхме, като много пъти преди, в беседката под вейките на влачещата роза и нависналите шарени кратунки и си приказваме сладко-сладко. Мама ме съдеше и наставляваше:
          - Слушай и се учи!
          За да не пресяда изварата, първо запържи лъжица брашанце и солчица, капни малко водица да се получи рядка кашица и чак тогава слагай изварата. Бъркай, докато почне да се отлепя от тигана!
          Яж повече кисело зеле, кисело мляко и туршия да ти са чисти червата. 
          Болестите и характерът са свързани. Кожата ти е бледа, затова яж пресни зеленчуци и си почивай следобед.
          Челото ти е четвъртито, широко, високо. Разум и здрав смисъл, благоразумие и наблюдателност. Това значи. Използвай ги!
          Не си купувай рогата коза. Шутата дава повече мляко.
          Да поставиш във всяка стая на новата къща по паничка сол да дръпне влагата.
          Почитай месец май! Радвай се на цветята и животните и си приказвай с тях, ще те разберат.
          Обичай и ще те обичат!
          И мама ми се усмихна хитро и мило, както винаги. Смея се и аз и ми е хубаво. Отмятам глава назад и отварям очи.
          Съмва. Алмаделата е изчезнала, а мама отдавна я няма. Слънцето ме огря с китка цвете и лейка в ръка там, където спокойно почиват, сити на живот, нашите покойници. Дойдох да продължа разговора.             
                                                                               (Из „Чудеса по празниците”, 2005 г.)