Тропот копитен и сребърен звън,

стъпки на прага дочувам.

Гост неочакван ли броди навън,

аз в полунощ ли сънувам?

 

Нежно шумолене люшва ме пак

и в полунощ ме унася.

Шепот – ромолене. Топлият мрак

трепет любовен донася.

 

Морски прибой монотонно бучи,

лунни светкавици гони.

Нейде далече китара звучи,

стон кастанетен се рони.

 

В танц се понасям с любимия мъж,

вее се шала дантелен.

После разбирам! Среднощния дъжд

сам е играл тарантела.

 

                          /Из „Мелика”, 2005 г./             

Среднощния дъжд

сам е играл тарантела................

...................................................................

!!!

:-)