Ти пак избуяваш в прегръдката – пазва
на моята кротка милувка
в стихийна реалност, в която опазваш
свещената първа целувка.

С очи замечтани, и нежен, и жарък,
с копнежа на древния Фанес,
ти пак засияваш и пламъкът ярък
обжаря и двамата в танца.

Ухае в сумрака забравена роза,
росата на утрото пила.
И влюбена пак съм в жаравата боса.
Еньовденска страст ме окриля.

                                 „Панагюрски напеви”, 2006 г.