Разперила пръсти зелени
лозата се спуска над мене
и ласкава шарена сянка
предлага за нашта седянка.
Съседките идват, понесли
и сладките думи, и кекса,
че плетки, везма за минута
остават забравени в скута.
И всяка сега ще разправи
за мъжките мишци корави,
за мъжките устни горещи,
за минали ласки и срещи.
Защо любовта за жената
е тема до болка позната?
Защо и на старост копнее
премръзнали пръсти да сгрее?
Провесила чепки, лозата
е женска фиала от злато
и нейното утрешно вино
ритоните мъжки ще пеят.

                                 /Из „Мелика”, 2005 г./   

ей така просто се лее разказа за нашата самобитност.
Удоволствие е винаги, когато чета твоите стихове. Извиниме, че рядко коментирам в блоговете.
Това което ще кажа е бледа сянка на твоето творчество.
Благодаря ти от сърце!

Благодаря за топлите думи:-)

!!!

Здравейте:-)

Чудесно написано!
Най ми хареса обаче следния пасаж
Защо и на старост копнее
премръзнали пръсти да сгрее!
Беше ми уютно тук!Приятна вечер!

Благодаря за топлите думи:-)

Желая Ви ведра седмица:-)

До нови срещи:-)