Здравейте, познати и непознати читателю!

         Аз, Велин Маринов Великов, член на клуба „Синовете на Тангра, дъщерите на Перун и децата на Христос” и кавалер на ордена на Балканската Роза, искам да ти говоря.

..........................

         Седем нощи бях спохождан от съновидения и извърших пътешествия в астралния свят, които ще ти разкажа за всеобща полза и поука.

         Залудо работи, залудо не стой!

         Теб лъжа, мен истина.

 Из разказа Зомби - /Как срещу Еньовден жената вари супа от билки и какво се случи с мен/

На Еньовден билките имат най-голяма магическа сила, а баянията срещу уплах, уроки и болести могат да привдигнат и пътник за оня свят.

            От няколко дена се чувствах неспокоен и отпаднал. Загубих апетит и нема-нема от носа ми потичаше кръв. Жена ми рече, че съм я слънчасал, я урочасан и реши да ме лекува по методите на природната медицина.

            - Тъкмо наближава Еньовден! – зарадва се тя и в деня преди празника се запиля къде Фетенци да бере билки.

...................................

            Отиде тя сутринта рано, побави се час-два се върна жива и здрава. Изчисти билките, сортира ги, навърза ги на китки и ги окачи да се сушат. Подбра млади стръкчета, кипна вода и ги запари. Докато чакаме отварата, кой знае защо наричана от нея „супа от билки”, да изстине, моята гълъбица ми се обясни в любов чрез току-що съчиненото си стихотворение:

„Супа от билки”

Подраних в утринта на полянка

и набрах бели билки за здраве.

Край оброчище седнах на сянка

и обредните китки направих.

Подредих ги имел до босилек,

лавандула до мента с малина

и сложих самодивско биле

до тинтява с подбел и пелина.

Срещу Еньовден билки омайни

омагьосват мъже ваклооки

и нашепват любовните тайни

на моми и момци синеоки.

И магическа супа направих –

лек за луди глави - да се влюбят,

лек за болни глави – да са здрави,

за неверни сърца – да загубят.

И паничка за тебе оставих.

Щом си сръбнеш от супата, мили,

ще потънеш във сладка забрава,

ще ме любиш до сетни сили.

            - Дойде ми отвътре – рече. Докато берях билките, си мислех за теб и думите се подредиха.

            Блед и очарован, гледах моята вълшебница с обожание. После изпих супата и ми поолекна. Дремнах малко следобед и до вечерта четох. И, знаете ли, повярвах, че отпадналостта ми е само временно неразположение.

            Но не би...

            Появи се през нощта. Събуди ме натрапчивата мисъл, че не сме сами. Запалих лампата и се огледах. Жената кротко мъркаше до мен и се усмихваше насън. Станах тихичко и обиколих всички стаи.

..............................

            Защо е тази паника в мен? Защо главата ми ще се пръсне от мисълта, че нещо става ако не около мен, то със самия мен. От какво съм обсебен?

            Заключих отново вратата на къщата и се заизкачвах  към втория етаж.

.............................

            Това, което е станало през останалата част от нощта, научих от жената. Имам смътни спомени за преследващо и примамващо ме същество и нищо друго. Не бих повярвал напълно на разказа на съпругата си, ако от огледалото сега не ме гледаше облепено с лепенки лице, ако ноктите ми не бяха изпочупени, а пръстите – превързани.

            Ето и нейният разказ.

            Събудих се вика ми тя, от клатене на кревата. Помислих, че в земетресение. Понечих да те събудя, но ти се тресеше и говореше несвързано. Очите ти бяха широко отворени и в тях се четеше ужас и гняв

...........................

            Сякаш ме нямаше в стаята. Вдигна юмруци срещу невидим противник ... това не беше ти някой те беше обсебил. Какво да правя?

            Да те усмиря на сила не можех. Чела бях за тамян и светена вода, за помазване със светено масло, за молитви и заклинания, за ритуален масаж. Нищо от това нямах и не умеех.

            Какво да правя? Какво да мисля? Знаех, че във вселената има мощни сили, които са в космическа битка. Че човекът е между тях и те често го въвличат в борбата за съществуването си. Това е борба между тъмнината и светлината, между доброто и злото, между живота и смъртта.

            Къде беше попаднал ти? Какъв зъл дух те беше обладал? Как да го прогоня? Как да те освободя? И изведнъж проумях!

            Музиката!

            Може би космическият рок, съчетал мелодията с електрона техника, даваща на вокала сюреалистичен мистичен ефект, ще ти помогне? Не ме видя, когато включих касетофона. Децата бяха оставили при последното си гостуване касети на Сантана и Пинк Флойд.

            Веднага, още след първите акорди, разбрах, че съм намерила пътеката към дълбините на разума ти. Музиката проникна сякаш в тъканта на обезумялото ти тяло и оказа звуков оздравяващ ефект.

..............................

            Това разказа жена ми.

            Какво бе станало със мен – дали ме преследваше психовампир, решил да отнеме волята ми, дали зъл дух ме бе обладал, зад а раздвои личността ми, дали Фетенци е нечисто място и билето любовно и лечебно се бе оказало злокобно и отровно, не зная, но аз за една нощ бях Зомби.

            Утрото на Еньовден ни се усмихна ведро и непорочно. Чувствах се новороден като Йоан Кръстител, а жената чуруликаше около мен като момиче:

            - Хайде грабвай раницата, че Манзул ни чака!                

                                         (Из „Чудеса по празниците”, 2005 г.)