Огън от изток проточи златна пътека. Утрото ме свари с въдица в ръка край Дяволската река. Обгръща ме тишина с меко сияние и летни ухания. Долавям нежен звън в жълтото на киселия трън, в розовия цвят на гръмотръна. Примамена от гладките водни камъни, ловя сребристи отблясъци.

            Черна лента закъдри пясъка. Змиорка. Захранвам обитателите на бавната вода. Ще я почакам. Рибата е ненаситна. А може само да я примамя, да я усетя и да си отида.

            Морето също е ненаситно. То изпива всички реки. Морските вълни в своите дълбини гълтат обратно изплютия пясък с мощно загребване, с плясък. Днес не ми се плува.

Слънцето –
огнено злато разлято.

Сама съм с лятото.

            Как заливът гали! С тангото на блясъци алени и синьозелени вълни. Лежа на пясъка и слушам вечната симфония на морето. Брегът гъмжи от летовници, но човешката глъч не ми пречи да бъда сама с водата и небето. Земята под мен е топла прегръдка. Небето е чисто, с бели облаци. Нейде високо лети голяма птица. Не, не е птица. Змей се вие и страшен, и силен. Детско хвърчило! Унасям се в спомени ...

            Докато се усетя, денят превалил. Потапям взор с цветната вихрушка на залеза. Умиращ ден. Бледа синева. Червени облаци. Някой стене. Плажът е пуст. Двойка влюбени се крие в дюните.

Задуха вятър.

Облаци размятаха поли.

Ще вали.

 

                          (Из „Авлига в дланите на светлината” 2007 г.)

 

или силен колорит морски усетих!
благодаря за удоволствието да се потопя в багрите...

Благодаря!

Благодаря Ви:-)

потопим с удоволствие в пълната ленност, преливане и сливане си е - когато морето е наоколо :)

:-) ;-)

я - един маестро на БГ хайку - красиви са и силно заразни :-)твоите
ето едно от мен :

оловно небето осъмна,
напука петите на утрото.
забрави дъжда зад оградата.

Благодаря Ви:-))