Небесните хълмове на облаците, доскоро обагрени в пурпурно, придобиха индигов цвят. Сред океана от леденобели звезди засия огромна луна с цвят на индийско злато.

            Утре е Илинден.

            Горещниците преминаха тягостно и мързеливо. Не ходих на нивата, за да спазя традицията, но не се окъпах в лековита вода и сигурно ще се разболея като лани.

            А водата – в изобилие и в минералната баня, и от ръждясалите тръби на градския водопровод, и от природната небесна ръсалка. То бива – бива дъжд, ама удави земята. Проясни се за ден-два, покажат се очите на бога  и огрят всичко наоколо, та зарадват човека, и пак тежки облаци се скупчат като глутница вълци и отворят паст да ни погълнат.

            Почита българина Свети Илия като повелител на небето и небесните стихии, ама се и плаши от него. Този страх е още от времето на Перун, че мятат сърдитите старци светкавици и гръмотевици от небето, сипят градушки по жътва и с поройни дъждове подгизват земята, а житото се рони в калта.

...

            Държа в ръка „Медният конник” на Пушкин. Прочетох го и пак си мисля за водата в световния океан.

...

Нивото на Световния океан непрекъснато се покачва. Отдавна на дъното на Черно море са античните Олвия и Херсон. На дъното на Керченския проток е славната Фанагория, а край нашите брегове е древната Аполония. Няма ги и средиземноморските красавици Саламин, Тир и Сидон, славният Коринт, селищата на етруските, пристанището Кирена. На дъното на Балтийско море е славната Юмна. Там, където преди хиляда години е потънал средновековният град Метамуако, днес се дави красивата Венеция.

....................................

            Как да не ожалиш стотиците нашенски семейства, които загубиха покрив над главите си! Как да не потръпнеш от ужас при вида на вълната цунами, която погълна повече от сто хиляди души в края на миналата година.

....................................

Мислите за потопа не ми дават покой. Късно е. Тъмно е на вън. Дочувам далечен гръм. И тази нощ ще вали.

Унасям се. Душата ми птица Ба е още в мен. Когато умра, ще пази тленните ми останки. И душата ми Иб е още в мен, в сърцето ми. Когато умра, кантарът в отвъдното ще премери нехните добрини и злини, за да реши къде да ме прати. Душата ми Ка, моят огледален образ, се издига хоризонтално към тавана, поглежда към отпуснатото ми тяло и литва на извън телесно околосветско пътешествие.

И ето, сега ще ви разкажа какво видя и научи моят Двойник за страданията на древните във времето на Великият потоп.

Чрез този феномен на астралната проекция  прескочих най-напред у съседите в Елада. Срещнах атлетичен юноша.

- Кой си? – питам.

- Потомък на Прометей! – гордо вдигна глава елинът.

- Какво знаеш за потопа?

О, много неща. Нали съм от рода на Девкалионите!

            - Разкажи ми! – помолих.

            - Синът на Прометей и Климена Девкалион, цар на Фтия в Тесалия се спасил от потопа с жена си Пира на кораба, построен по съвета на Прометей. Висока била водата. Всичко живо издавила. Всички планини заляла. Само билото на Парнас се подавало и там след девет дни спрял корабът.

            - А как толкова бързо се населил полуостровът?

            - О, станало чудо! Водите се оттекли, а наоколо само храсталак, тиня и камънак. По съвета на оракула на Темида Девкалион и Пира започнали да хвърлят през рамо костите на майката Земя. Досетили се, че това са камъните. Тези, които хвърлил Девкалион, се превърнали на мъже, а които хвърлила Пира, станали жени.

            „Чудо на чудесата!” – рече си Двойникът ми и се понесе нататък, този път при келтите в Ирландия и при норманите в Исландия. Чу протяжния глас на исландската магьосница – вьолвата:

            Слънцето угасна.

            Земята чезне в морето.

Падат от небето светлите звезди.

Бушува пламъкът на подхранващият живота.

Усети вещицата безплътното ми присъствие, но не се уплаши, а пророкува: „О, какво ви чака вас, потомци!” Уплашена моята Ка понечи да отлитне, но друг гробовен глас я смути: „Изгря Червената луна сред пелена от облаци. Иде голямата вода!”

Не знаех кой път да поема. Най близко беше Египет. Там се посъвзех, защото разказът на мъдрият Хатон бе пропит със самоирония, надмогнала страданието.

- Грешни сме ние, хората, но човешко е да се греши, затова и Ра е великодушен. Та нали сме негови сълзи, които пълнят нашия бащица, великия Нил.

            - Как се случи потопът? – смирено попитах.

            - Стана тя, каквато стана! Богинята Сохмет реши да ни накаже, да ни унищожи до крак. Могъщият Ра ни помогна като заля водата с пиво. Сохмет се втурна да го пие. Сладостно заби сърцето и. Пияна, тя не познаваше вече хората и те се спасиха. Онези, които от лакомия пиха от пивото сега ги няма.

            - Кои пострадаха най-много?

            - Знам ли, сине? – въздъхна старецът. - Чувах от дядо си, че преди потопа имало велики земи с мъдри човеци, ама отдавна са под водата на Океан-море. Атлантида, Пацифида и Лемурия ги викат и имената им няма да забравят.

........................................

            - При нас пък – каза китаецът – драконът Кун Кун съборил стълбовете, които подържали небето, небосвода рухнал и залял земята.

            - Да, включи се в разговора и японецът – но от водата се показал остров Кюсю и там се спасил правнукът на на богинята на Слънцето, от която са всички наши императори. Слава на Микадо!

            - В Бирма морският рак се обидил на черната каня. Грабливата птица го клъвнала жестоко. Той призовал морето и реките, те залели земята ни с водите си.

            - А нас спасил Брама и Вишну чрез отгледаната от Ману рогата риба – каза индиецът. Тя го посъветвала да построи кораб, впрегнала се в корабните въжета и доплувала до Северната планина Химавата, обиталището на зимата. Боговете дали на Ману прекрасната Ида за жена и човешкият род бил продължен.

            - Умни сте всички вие, момчетата от Изтока – казах аз чрез своя Двойник. – Помните легендите на своите народи. Но моето спящо тяло ме зове и трябва да се връщам в България. Ще отнеса вашите разкази със себе си. Благодаря ви много! Бъдете здрави!

            ...

            Отварям очи. Съмнало се, а продължава да вали. Къде да ходи пенсионер в това време? Протягам ръка към друга книга от домашната библиотека ... А нощес моята Ка ще обиколи останалият свят и ще научи чрез разказите на наследниците на Утнапищим, на Зиусудра, на Ной, на великите животни спасители Враната, Гълъба, Жерава, Кучето, Коня и Бялата Лястовичка  как са преживели потопа убейдинци и шумери, финикийци и перси, юдеи и араби, траки, прабългари и славяни.

            Днес е Илинден, празникът на кожухарите и грънчарите.

            От кухнята се чува ритмично тракане на дървената лъжица. Жената бърка „Бял мъж” за закуска.

            А вън – дъжд, дъжд, дъжд ... Земята се напълни като стомна. Луда Яна танцува с вълните си и гърми с водите си.

            Дано не прелее!

                                 (Из „Чудеса по празниците”, 2005 г.)