Блажена е Тея, божествена майка
на Хелиос, Еос, Селена –
деца лъчезарни на майка титанка
и внуци на Гея зелена.

И както за полет на земните птици
поникват пера на крилете,
децата на Тея летят с колесници,
възпяти от всички поети.

На Слънцето златните къдри светлеят,
когато препуска на запад.
Крилатите атове гриви люлеят
и огън от ноздрите капе.

Луната разплита косите в мрака
и сенките трепкат омайни.
Окото на бога световен очаква
Да зърне човешките тайни.

А сутрин Зората със розови пръсти
отваря небесните двери.
Подкарва звездите. В поляните гъсти
росата на Еос трепери.

Блажена е Тея, богинята вечна,
с децата си меденочели.
Човекът е смъртен с живот скоротечен,
но стига с децата далече.
 
                                                 „Панагюрски напеви”, 2006 г.