Незнайно кога някои древен е казал,

навярно мъдрец побелял:

„Човек е рацио, смях и съблазън!”

Усмихнал се, после заспал.

 

И прав е мъдрецът. Че пориви буйни

ни носят стремглаво напред,

плътта ни обжаря, пируваме шумно,

а разума пази реда.

 

Какво ще остане без порива нежен?

Мъртвешкият цвят на прахта.

Парцалите, режещи в бурята снежна.

Бездънната паст – пустота.

 

Какво ще остане без разума – вяра?

Безпаметнопошла злина.

Безбожно мълчание с мирис на сяра.

Поглъщащо всичко вина.

 

Да пием смеха от житейската чаша

и любим с разнежена гръд,

додето изтлее и времето наше

сред рая на земния кът.

 

Попитали ума от житейската чаша,

да тръгнем спокойни на път,

когато изтлее и времето наше

и минем смирени отвъд.          

сякъш го прочетохте в душата ми, защото го мисля, а Вие го казахте най точно, кратко и красиво
Записвам си го!

Стих и музика стана приятно, да го намирам бързо А Вие сте талант и като го пиша се просълзявам от вълнение.
Благодаря Ви. Продължавайте да пишете моля ВИ!