Прочетен: 1531 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 22.01.2009 18:49
Рисувате пейзаж? И искате с дъгата да сложите типаж от приказка позната?
Ще ви помогна аз, нали съм поетеса. Ей, Виолет е княз, а Мери е принцеса! Любовни гласове ще чуете в полето и всички цветове в дъгата ще засветят ...
Гори оранжът чист на залеза вечерен и слънчеви лъчи чертаят пътя верен. Червена е жарта в домашното огнище. Тя пали любовта, но гасне в пепелище. Но ние търсим я сред жълтите иглики и жълта светлина в листа на трепетлика.
В небесните поля на сините предели са плъпнали стада от облаците бели. В зеленото поле, в зелената пшеница бере си син синчец засмяна хубавица. А княсът Виолет за теменужка синя написал е сонет сред цветната градина. Но князат Виолет голяма грижа има.
Прекрасния сонет на своята любима реши да подари. Но де да я намери?
- Къде ли тя се скри? Къде е мойта Мери?
И ето, запъхтян в зелената полянка съгледа я засмян под тъмносиня сянка. От синия синчец тя сръчно беше свила чудесен син венец в косата жълтосвила.
Пристъпи той сега. Подаде й сонета. И пъстрата дъга в очите им засвети.
- О, аз съм твоят цар, стани ми ти царица!
- Бъди ми господар!
- О, моя хубавице!
Когато младостта дружи с дъга прекрасна, тогава любовта щастлива ще порасне ...
Деца, какъв пейзаж! С рисунките наверно ще стане вернисаж върху дъската черна.
/„Здравей, хлапе!”, 2008 г. – книга четвърта – разкази за деца/