Реших да погледна на стари години

наопаки как ли изглежда светът.

С главата надолу увиснах. Картина

яви се и литнах  под белия път.

Отдолу – небето, отгоре – земята,

небето – море е, а птица – градът.

Дървета обратни короните мятат,

вълните с коси на русалки браздят.

Отдолу – небето, отгоре – морето,

морето – небе е, а облак – делфин.

И лодка се рее, и висне въжето –

камбана, кънтяща под залива син.

А там – Калиакра гори светлозарна

и уж съм на Реман, а виж – Чиракман.

Защо ли е Райна с байрак край Каварна?

Добротица пие от Меча чешма.

Реших да погледна на стари години

наопаки как би изглеждал светът.

Изглежда нормално. Небето е синьо.

Морето е синьо. И град е градът.

              „Панагюрски напеви”, 2006 г.