Прочетен: 9298 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 09.02.2009 15:11
Съкровище, е казват, любовта.
Сънуваш ли го, твоя ще е тя.
Сънувах злато и тракийски кон
по късна доба на Перперикон.
Навръх Гергьовден и по Еньовден
съзирах в мрака светлинка пред мен
над скритото имане да блести
край Луда Яна с мътните води.
Копах под дялан камък и кавак,
под крива круша, явор и в букак.
Поличба зърнах в образа на змей,
в хралупа меча скрил се да живей,
и кожа люспеста ми се яви,
и куче – върколак среднощен ви.
Съкровище е, казват, любовта
и всеки търси я накрай света.
Съкровището търсих ден и нощ,
сънувах кожена вулия, кош,
злато в казан, торба, сандък, гърне.
Сънувах го къде ли още не!
Имането кога копах, мълчах –
потъва то, когато не мълчиш.
Предателства ме удряха във гръб
и остри клевети, и няма скръб.
И страдах аз, но двоен бе страхът
от ужаса да падна насред път.
Тъй цели нощи до първи петли,
когато нощ към утро превърти.
В очи дълбоки чудото открих
и къс от него в своите аз скрих.
Меда на твърди устни ме опи,
в жарта на топли длани се стопих.
И с бели перли – лунните сълзи
копнеж и блян в сърцето пропълзи.
От слънчеви лъчи събрах искри –
страстта на диамантите открих.
Сапфири от морето улових –
и вярност в любовта до днес пазих.
Съкровището търсих нощ и ден,
а то било е винаги до мен.
Сънувах те, сънувах те нощес!
Събудих се. До мен си ти и днес.
/Из „Мелика”, 2005 г./
КОЧО - ЗАЩИТАТА НА ПЕРУЩИЦА - ИВ...
ИСТИНСКИТЕ ГРАНИЦИ НА СТАРА ВЕЛИКА БЪЛГА...