В нощта чернодреха утеха
потърси Поета.
С протяжна тъга зазвучаха
бездарни сонети.

И скучно, и пусто, без лустро,
и тягостно беше.
Отвънка тъй властно и страстно
животът кипеше.

Отгоре Луната крилата,
блестяща, лъчиста,
разтапящи невми редеше
и нежни, и чисти.

Съгледа Окото на бога
световен човека.
От свойте палати изпрати
му лунна пътека.

В любовната драма са двама
и лее Поета
с Луната – Окото на бога
прекрасни сонети.

Звездите все още среднощем
се къпят в реката.
Човекът все чака сред мрака
просвет на Луната. 

                  „Панагюрски напеви”, 2006 г.